Родопска носия

      В миналото Родопите са били край на едро планинско овцевъдство, високо развити занаяти и оживена търговия. В областта на културата там са създадени произведения, показващи високите творчески способности и колоритната душевност на майсторите. Родопската носия е един от примерите, показващ чувството за естетика и занаятчийските умения на хората в този край.

      Под названието „родопска носия“ съществуват различни народни костюми в отделните краища на Родопите. Има разнообразие в нюансите на тъканите, в съдържанието на орнаментите, размерите на декоративните площи и други.

      Като цяло женската родопска носия винаги е съставена от риза, сукман и престилка. Ризата е ушита от ленено платно. Тя е туникообразна с дълги прави ръкави, които в долния си край са широко отворени. Украсена е с жълтокафяви ширити.

      Сукманът е ушит от вълнен тъмносин плат. Местна особеност са тесните му клинове и отсъствието на декоративни елементи, които да подчертават краищата им. Ръкавите са къси, до лактите, а пазвената изрезка е дълбока, с елипсовидна форма. По края на ръкавите сукманът е декориран с апликации от червено или оранжево сукно. Полата е украсена с няколко успоредни реда от едри бодове, в повечето случаи в жълт цвят. Пазвеният отвор е обточен с оранжеви и жълти ивици и гайтани.

      Поясът е постоянна част от носията. Женският родопски пояс се отличава с големите си размери – широк е около 35 сантиметра и е дълъг 2-3 метра. Носи се сгънат на две и завит неколкократно около кръста. Цветът му е от оранжево до виолетовочервен.

      Престилката е известна с колорита си. Отличава се със съчетания от жълти, огненочервени и зелени багри, които се пресичат и образуват различни по цветове квадрати. Връхната дреха (салтамарка) е изработена е от плата на сукмана, къса до кръста, разтворена отпред, с дълги ръкави, по украса е свързана с носията. По предницата и краищата на ръкавите със сърмени линии са извезани предимно растителни орнаменти.

      Косите на родопчанката са гладко сресани, сплетени на плитки. Видът на косите подсказва семейното положение. Момите са с открити коси , сплетени много старателно, а невестите покриват косите си с кърпа. Тя е от домашно платно в което преобладава червения цвят. Забрадката е придружавана от много накити, съставени от подредени като рибени люспи пластинки.

      Най-разпространената и позната до днес мъжка родопска носия е в по-тъмен десен и спада към типа „чернодрешни“. Шаячните потури са прибрани към тялото, а дъната им са средно дълбоки или плитки, с джобове, обрисувани с гайтанена бродерия.

      Ризата е от бяло платно, без бродерия, като само тясната правоъгълна яка е обшита с цветен ширит. Черни гайтани обточват шевовете, гърбът и предницата на елечето. Широк керемиденочервен пояс застъпва отгоре елечето и потурите, а най-отгоре се облича връхна дреха с тесни ръкави, наречена „доланма“.

      На краката се навива „навой“ – бяло платно, което се пристяга с черни върви. Цървулите на родопчанина са от сурова говежда кожа, а калпакът, също кожен, се нарича „гугла“.

      Традиционното народно облекло неотменно присъства в ежедневния и празничния бит на българина. Художественото оформление на българските фолклорни костюми е едно от най-ценните и с непреходна стойност достойнство. То е най-убедителното свидетелство за богатата душевност и нестихващият стремеж към красота на българина.

Източници:

http://rodopchani.bg/Taynite-na-rodopskata-nosiya

https://novosianie.com/?p=13262

http://www.bulgarian-folklore.com/print.php?type=A&item_id=196

http://horo.bg/index.php?menunode=4&show=material&materialid=160