Македонска носия

Пиринската област се простира в югозападната част на България, като на запад достига до държавната ни граница с Македония, на север граничи с Шопската етнографска област, на юг с Гърция и на изток и североизток с Родопската и Тракийската етнографски области.

Пиринската женска носия спада към саичените: риза, сая (клашник), червен вълнен пояс, тясна, дълга престилка. Главата е забрадена с кърпа, вързана отзад под косите. Краката са обути в дебели шарени чорапи и цървули.

Мъжката носия е белодрешна: бяла риза, тесни бели гащи (дзиври), къса, мъжка дреха без ръкави (джамадан) и червен, вълнен пояс. На краката се обуват чорапи и цървули, а на главата се носи черен калпак.

До първите десетилетия на двадесети век е имало над 70 различни вида богато украсени костюми. Всеки регион в Македонската област има отличителни облекла, които се различават от облеклото на съседните региони по своите естетически и функционални характеристики. Характерно за македонската носия е прекрасната бродерия (с богати геометрични и флорални мотиви), апликации, тъкани орнаменти, украса с ресни, сърма, както с бижута направени от метал и мъниста.

Кюстендилскатасая е едноцветна, вълнена през зимата и бяла памучна през лятото. Пазвата е дълбоко изрязана, ръкавите са тесни и дълги до лакътя. Пазвата и краищата на ръкава са украсени с разноцветни копринени и сърмени гайтани, линейно подредени.

Разложката сая – еднаква е по кройка с кюстендилската, но без ръкави и по пазвата е украсена с ширити. Характерна е и престилката – много широка, от два съшити хоризонтално плата, изтъкана е на светли ивици, прошарена с килимни мотиви, а по двата края отстрани е украсена с гъсти пискюли в цветовете на плата.

Гоцеделчевската сая е от черна вълнена тъкан, дълга до коленете, с малка пазва и силно разширени поли, обточени с цветни гайтани. Тя е без ръкави.

Народното творчество е дълбоката същност и непреходен знак за жизнената сила на българина. С това сме ценни за себе си, с това сме интересни на света. В Пиринския край може да се насладите на един истински празник от багри и звуци – на пъстрите шевици, на народните носии и уникалните звуци на българските песни.

Източници:

Комитска, А. Български народни носии. Анико, 2005, ISBN : 9549070069

https://bit.ly/2vaUyjK

http://gotsedelchevmuseum.bg/bg/etnografska.html