Какво е гоблен?

В една от най-значимите общи руски енциклопедии от XIX в., тази на Брокхаус и Ефрон, гобленът се определя като „ръчно тъкан килим, който с вълнени и копринени конци въпроизвежда картина на известен художник“. Наистина, гоблените са се изработвали основно с вълнени конци, но понякога се добавяли копринени конци или златни / сребърни нишки.

Първите гоблени

    Историята на европейските гоблени започва в епохата на Кръстоносните походи, когато произведенията на майсторите от Изтока пристигат в Европа като част от военната плячка. По това време гоблени се произвеждат само по поръчка на Църквата и се отличават с монументалност, плоско изображение и ярка, но ограничена цветова гама.

     Тъкането на картини е изкуство с дълбоки корени и е добре познато даже на древните египтяни, които вероятно го пренасят от Месопотамия. В гробницата на Тутмос IV (ок. 1483-1411 пр.н.е.) е открито ленено платно с изтъкани лотоси и скарабеи, а в гробницата на Тутанкамон (ок. 1323 пр.н.е) – изтъкани ръкавици и роба. До наши дни не са се запазили цели изделия, а само малки двулицеви пана, изработени с вълнени конци върху ленена основа и отличаващи се с изящна изработка. Обикновено се изработват сюжети от митологията, цветя, животни и орнаментални композиции, а някои от техниките, използвани от коптските майстори се използват и до днес.

Средновековни гоблени

     Смята се, че вторият най-стар запазен образец е плащът на Св. Гереон, който също датира от началото на XI в. и е открит в едноименната църква в гр. Кьолн, Германия

    В южните части на Европа стените на богатите домове често се украсяват със стенописи. На север обаче, гоблените се използват не само за украса на катедрали и замъци, а и с чисто практическа цел – за защита от студа. С гоблени се покриват цели стени, украсяват се мебели, използват се за прегради между отделни помещения и дори се носят при военни походи, за да послужат при изграждането на владетелските шатри.

    В края на XV в. Фландрия става основен център на художественото тъкачество и поддържа това първенство в продължение на три века. Новите модни течения идват първо в Брюксел,  където скоро започва изпълнението на килими по картини на известни художници. Брюкселските гоблени се отличават със сложни композиции, в които действащите лица запълват цялата възможна площ. При тях се забелязва определен стил в рисунъка на лицата и облеклото – дрехите съответстват на модата по това време, а на преден план задължително има тревички и цветя. Много популярни са алегоричните сюжети, античните и библейските теми, но даже  библейските и историческите персонажи са облечени като фламандски аристократи.

    Заради Стогодишната война във Франция производството на френските гоблени се премества от Париж в градовете, разположени по течението на Лоара. Тук, през втората половина на XV в. се появява специален вид гоблен, наречен „милфльор“ ( фр. mille fleur, което означава хиляди цветя).  По декоративната рамка в краищата на гоблена, на тъмнозелен, син или червен фон, се бродират множество малки цветенца, букетчета и плодчета, много често с ботаническа точност. Често се добавят и малки животинки. Сюжетите са разнообразни – антични митове, библейски сказания, алегории, житейски сцени, литературни мотиви.

Гоблените през ренесанса

    Названието „гоблен“ възниква именно във Франция през XVII в., когато там е открита Кралската манифактура на братята Гоблен и продукцията на манифактурата е наречена на тяхно име – „гоблени“. Родоначалникът на фамилията, Жил Гоблен, основава навремето багрилна работилница за вълна в едно парижко предградие. Неговите наследници през XVI в. разширяват дейността и започват производството на тъкани килими, с каквито по това време е прочута Фландрия. През 1662 г. Луи XIV купува манифактурата, повишава реномето на предприятието, влага много средства, дава им нова сграда и така създава „Кралската гобленова манифактура“, чиито продукти заради високата си цена и безупречно качество отиват директно в кралския двор и много рядко се пускат в продажба. Въпреки значителните разходи за поддръжка на манифактурата и почти липсващите приходи, тя продължава да съществува с държавна подкрепа при всички следващи владетели и днес все още изработва продукти по държавни поръчки, но със съвременни мотиви.

     След 1730 г. във френското гобленово производство се забелязва стремеж към все по-точно пресъздаване на оригиналната картина. Увеличава се размерът на гоблена и плътността на основата му, а преждата се оцветява в многобройни нюанси, чийто брой достига до 14600. Един от тези, които настояват за точно пресъздаване на оригинала е художникът и ръководител на манифактурата Жан Батист Удри. По негова инициатива е въведена и цветова скала, в която всеки цвят имал свой номер. Друг ръководител на френската манифактура е известният художник, ярък представител на стила рококо – Франсоа Буше, познат у нас най-вече с картините за гоблените „Воденицата“ и „Мадам Помпадур“.

    В Мадрид, Испания е създадена Кралската гобленова манифактура „Санта Барбара“, където през 1776 г. започва работа Франсиско Гоя. Той работи там в продължение на 15 години (до 1791 г.), създавайки многобройни проекти за гоблени като „Закуска на брега на Мансанарес“, „Лекарят“, „Жена с чадърче“, „Поляната на Сан Исидоро“.

  Още една Кралска манифактура произвежда гоблени през XVIII в. – тази в Петербург. Тя е създадена през 1716 г. от император Петър I, който кани френски майстори да обучат руските тъкачи на тънкостите на занаята. С периоди на възход и падение манифактурата просъществува до 1858 г. и произвежда общо 205 гоблена, 50 от които днес са в колекцията на Ермитажа.

Упадък и възраждане на гоблена

  Развитието на машинното производство през втората половина на XIX в., както и промяната на модата и вкусовете на клиентите водят до упадък на гобленовите манифактури. Един от първите, които прави опит за тяхното възраждане е английският поет и художник Уилям Морис. Той сам се научава да тъче и през 1881 г. открива работилница за гоблени в абатство Мъртон, близо до Лондон.  Самият Морис работи като художник, тъкач и оцветител, опитвайки се да възроди веремето, когато гобленът е резултат от съвместните усилия на екип от професионалисти, а тъкачът не просто копира зададената му картина. Въпреки трудностите, манифактурата работи успешно и просъществува до 1940 г.

    Опити за възраждане на гобленовото производство прави и френският художник Аристид Майол, който през 1893 г. открива малка работилница в Южна Франция. Вдъхновен от колекцията гоблени и килими в музея Клюни, той се опитва да противопостdви висококачествената ръчна изработка на настъпващата индустриализация и машинно производство. Майл създава нови модели, търси подходящи цветове и нови багрила и разширява цветовата гама. Но икономически затруднения и проблеми със зрението го принуждават да затвори работилницата през 1900 г.

Съвременни гоблени

        В началото на XX в. се търсят начини за модернизация на производството на гоблени. Постепенно се намалява цветовата гама, въвежда се номерация на цветовете и се намалява плътността на тъканите. Всичко това има не само естетически, но и чисто икономически последствия – увеличава се производителността на отделните работилници и се намалява цената на готовите продукти. Това води до увеличаване на поръчките и утвърждаване престижа на гобленовите работилници.    

     Съвременните гоблени са се отдалечили от първоначалната си роля и днес те служат основно за украса на дома. Много малки и големи фирми по целия свят произвеждат комплекти за бродерия, които възпроизвеждат в известна степен картини на старите майстори, съвременни пейзажи или абстрактни композиции. Използваните бодове и материали невинаги наподобяват тъканите образци от миналото, но пък създават разнообразие и привличат все повече млади хора.

   Няма значение дали ще бродирате Вилеров гоблен или съвременен модел, защото можете да се гордеете, че отдавате свободното си време на едно наистина „кралско“ удоволствие!