Количка

История на гоблените

Какво е гоблен?

В една от най-значимите общи руски енциклопедии от XIX в., тази на Брокхаус и Ефрон, гобленът се определя като „ръчно тъкан килим, който с вълнени и копринени конци въпроизвежда картина на известен художник“. Наистина, гоблените са се изработвали основно с вълнени конци, но понякога се добавяли копринени конци или златни / сребърни нишки.

Първите гоблени

    Историята на европейските гоблени започва в епохата на Кръстоносните походи, когато произведенията на майсторите от Изтока пристигат в Европа като част от военната плячка. По това време гоблени се произвеждат само по поръчка на Църквата и се отличават с монументалност, плоско изображение и ярка, но ограничена цветова гама.

     Тъкането на картини е изкуство с дълбоки корени и е добре познато даже на древните египтяни, които вероятно го пренасят от Месопотамия. В гробницата на Тутмос IV (ок. 1483-1411 пр.н.е.) е открито ленено платно с изтъкани лотоси и скарабеи, а в гробницата на Тутанкамон (ок. 1323 пр.н.е) – изтъкани ръкавици и роба. До наши дни не са се запазили цели изделия, а само малки двулицеви пана, изработени с вълнени конци върху ленена основа и отличаващи се с изящна изработка. Обикновено се изработват сюжети от митологията, цветя, животни и орнаментални композиции, а някои от техниките, използвани от коптските майстори се използват и до днес.

Коптска бродерия, Музей на Ранното Средновековие, Рим
Гобленът от Байо, Музей на гоблена от Байо, гр. Байо, Нормандия, Франция


Средновековни гоблени

     Смята се, че вторият най-стар запазен образец е плащът на Св. Гереон, който също датира от началото на XI в. и е открит в едноименната църква в гр. Кьолн, Германия

Гоблените от Оверхогдал, музей Ямтли в Йостершунд, Швеция
Фрагмент от плаща на св. Гереон, части от който се съхраняват в музеи във Франция, Германия и Великобритания


    В южните части на Европа стените на богатите домове често се украсяват със стенописи. На север обаче, гоблените се използват не само за украса на катедрали и замъци, а и с чисто практическа цел – за защита от студа. С гоблени се покриват цели стени, украсяват се мебели, използват се за прегради между отделни помещения и дори се носят при военни походи, за да послужат при изграждането на владетелските шатри.

    В края на XV в. Фландрия става основен център на художественото тъкачество и поддържа това първенство в продължение на три века. Новите модни течения идват първо в Брюксел,  където скоро започва изпълнението на килими по картини на известни художници. Брюкселските гоблени се отличават със сложни композиции, в които действащите лица запълват цялата възможна площ. При тях се забелязва определен стил в рисунъка на лицата и облеклото – дрехите съответстват на модата по това време, а на преден план задължително има тревички и цветя. Много популярни са алегоричните сюжети, античните и библейските теми, но даже  библейските и историческите персонажи са облечени като фламандски аристократи.

    Заради Стогодишната война във Франция производството на френските гоблени се премества от Париж в градовете, разположени по течението на Лоара. Тук, през втората половина на XV в. се появява специален вид гоблен, наречен „милфльор“ ( фр. mille fleur, което означава хиляди цветя).  По декоративната рамка в краищата на гоблена, на тъмнозелен, син или червен фон, се бродират множество малки цветенца, букетчета и плодчета, много често с ботаническа точност. Често се добавят и малки животинки. Сюжетите са разнообразни – антични митове, библейски сказания, алегории, житейски сцени, литературни мотиви.

Украса на спалня, ок. 1700 г., Музей на изкуството „Метрополитън“, Ню Йорк

Гоблените през ренесанса

    Названието „гоблен“ възниква именно във Франция през XVII в., когато там е открита Кралската манифактура на братята Гоблен и продукцията на манифактурата е наречена на тяхно име – „гоблени“. Родоначалникът на фамилията, Жил Гоблен, основава навремето багрилна работилница за вълна в едно парижко предградие. Неговите наследници през XVI в. разширяват дейността и започват производството на тъкани килими, с каквито по това време е прочута Фландрия. През 1662 г. Луи XIV купува манифактурата, повишава реномето на предприятието, влага много средства, дава им нова сграда и така създава „Кралската гобленова манифактура“, чиито продукти заради високата си цена и безупречно качество отиват директно в кралския двор и много рядко се пускат в продажба. Въпреки значителните разходи за поддръжка на манифактурата и почти липсващите приходи, тя продължава да съществува с държавна подкрепа при всички следващи владетели и днес все още изработва продукти по държавни поръчки, но със съвременни мотиви.

Гоблен по картината на Шарл Льо Брун „Луи XIV посещава фабрика за гоблени“, 1673 г., 576 х 370 см. Музей на историята на Франция, Версайски дворец

     След 1730 г. във френското гобленово производство се забелязва стремеж към все по-точно пресъздаване на оригиналната картина. Увеличава се размерът на гоблена и плътността на основата му, а преждата се оцветява в многобройни нюанси, чийто брой достига до 14600. Един от тези, които настояват за точно пресъздаване на оригинала е художникът и ръководител на манифактурата Жан Батист Удри. По негова инициатива е въведена и цветова скала, в която всеки цвят имал свой номер. Друг ръководител на френската манифактура е известният художник, ярък представител на стила рококо – Франсоа Буше, познат у нас най-вече с картините за гоблените „Воденицата“ и „Мадам Помпадур“.


    В Мадрид, Испания е създадена Кралската гобленова манифактура „Санта Барбара“, където през 1776 г. започва работа Франсиско Гоя. Той работи там в продължение на 15 години (до 1791 г.), създавайки многобройни проекти за гоблени като „Закуска на брега на Мансанарес“, „Лекарят“, „Жена с чадърче“, „Поляната на Сан Исидоро“.

„Слънчобранът“, 1777 — проект за гоблен от Франсиско Гоя

  Още една Кралска манифактура произвежда гоблени през XVIII в. – тази в Петербург. Тя е създадена през 1716 г. от император Петър I, който кани френски майстори да обучат руските тъкачи на тънкостите на занаята. С периоди на възход и падение манифактурата просъществува до 1858 г. и произвежда общо 205 гоблена, 50 от които днес са в колекцията на Ермитажа.

Упадък и възраждане на гоблена

  Развитието на машинното производство през втората половина на XIX в., както и промяната на модата и вкусовете на клиентите водят до упадък на гобленовите манифактури. Един от първите, които прави опит за тяхното възраждане е английският поет и художник Уилям Морис. Той сам се научава да тъче и през 1881 г. открива работилница за гоблени в абатство Мъртон, близо до Лондон.  Самият Морис работи като художник, тъкач и оцветител, опитвайки се да възроди веремето, когато гобленът е резултат от съвместните усилия на екип от професионалисти, а тъкачът не просто копира зададената му картина. Въпреки трудностите, манифактурата работи успешно и просъществува до 1940 г.

Уилям Морис, „Изпращането на воините“, гоблен от цикъла „Светия Граал“, 1894/5 г., Музей и художествена галерия, Бирмингам, Великобритания

    Опити за възраждане на гобленовото производство прави и френският художник Аристид Майол, който през 1893 г. открива малка работилница в Южна Франция. Вдъхновен от колекцията гоблени и килими в музея Клюни, той се опитва да противопостdви висококачествената ръчна изработка на настъпващата индустриализация и машинно производство. Майл създава нови модели, търси подходящи цветове и нови багрила и разширява цветовата гама. Но икономически затруднения и проблеми със зрението го принуждават да затвори работилницата през 1900 г.

Съвременни гоблени

        В началото на XX в. се търсят начини за модернизация на производството на гоблени. Постепенно се намалява цветовата гама, въвежда се номерация на цветовете и се намалява плътността на тъканите. Всичко това има не само естетически, но и чисто икономически последствия – увеличава се производителността на отделните работилници и се намалява цената на готовите продукти. Това води до увеличаване на поръчките и утвърждаване престижа на гобленовите работилници.    

     Съвременните гоблени са се отдалечили от първоначалната си роля и днес те служат основно за украса на дома. Много малки и големи фирми по целия свят произвеждат комплекти за бродерия, които възпроизвеждат в известна степен картини на старите майстори, съвременни пейзажи или абстрактни композиции. Използваните бодове и материали невинаги наподобяват тъканите образци от миналото, но пък създават разнообразие и привличат все повече млади хора.

   Няма значение дали ще бродирате Вилеров гоблен или съвременен модел, защото можете да се гордеете, че отдавате свободното си време на едно наистина „кралско“ удоволствие!

Сподели с приятели:

Безплатни схеми от Милена Стил

Над 100 безплатни модела за бродиране очакват своя творец. Свали своя сега и започни приключения с бодчета!

Свали безплатно
40 нови диамантени гоблена
Виж всички