Дряновски манастир

Вече девет века Дряновският манастир издържа на превратностите на съдбата. Три пъти е разрушаван и изгарян и три пъти родолюбивите християни го възстановяват, за да продължи да изпълнява ролята си на твърдина на българския дух.

Манастирът е основан по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на Св. Михаил Воин от Потука в Търновград (1197-1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под крепостта Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. Първоначалното му разположение е на 2 км северно от сегашното, в местността „Малки Св.Архангел“, точно срещу пещерата „Андъка“.

През страшната 1393 г. турците обсаждат Търново и помитат всичко по пътя си, като не пожалват и манастира и го изгарят до основи. През XVI век родолюбивите българи от околността отново възстановяват светата обител. Този път ѝ избират друго място – в местността „Голям Св. Архангел“, на отсрещния бряг на реката, но участта и на тази обител е същата.

За пореден път и вече на сегашното си място Дряновският манастир е изграден към края на XVII век. Съборната църква е била еднокорабна, полувкопана в земята и се намирала непосредствено до днешната. Постепенно манастирът заема отново полагащото му се място в духовния и културен живот по българските земи. В него има огромна библиотека. Манастирът става един от най-големите книжовни центрове през Възраждането. Препис от Хилендарския манастир в Атон сочи, че по това време в него е имало около 500 монаси. Славата му се носи по всички краища на Балканския полуостров, но това не пречи на кърджалиите да го опожарят за трети път. Още не били изтлели въглените от поредния пожар и хората от околността започнали да го възстановяват

Подемът и благоденствието на манастира започнали по времето на архимандрит Рафаил – игумен на манастира, който започнал обновление на светата обител през 40-те години на XIX век. Издигнати са жилищните постройки откъм реката, а  през 1845 г е завършен и новият храм. Така манастирът разполагал вече с две църкви и пет допълнителни сгради. Продължила и книжовната дейност на монасите. По това време се сменил игуменът, като новият – йеромонах Пахомий Стоянов,  продължил делото на предшественика си, но и дейно се включил в подготовката на Априлското въстание.

Tой, заедно с Васил Левски, Матей Преображенски-Миткалото и Дряновския революционен комитет, изградили в манастира солидна база за подкрепа на четите в Северна България. Били построени специални хамбари, в които се събирали храна и оръжие за четниците. На 29 април 1876 г. в манастира влязла четата на поп Харитон и Бачо Киро – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Но турските войски ги усетили и обградили. Девет дни продължила героичната съпротива на 195-те четници и 5000-та турска войска. От въстаниците едва 47 успели да избягат, а останалите намерили смъртта си.

След разгрома на бунта манастирът е изгорен, но скоро бива възстановен. През 1897г. е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници, напомнящ за самоотвержната борба на бунтовниците.

Членове на революционния комитет в Дряново през 1875-1876 г.
Източник: https://bit.ly/31kz95S

Манастирът бил напълно разрушен, само църквата стърчала полусрутена. Изгоряла цялата манастирска библиотека. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът, Пахомий Стоянов, отслужил първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописиси, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. На мястото на по-малката църква се изгражда мавзолей, представляващ параклис с мощехранителница и статуя на въстаник.

Постепенно към края на столетието Дряновският манастир се превръща в религиозно и културно средище и една от най-големите и добре устроени обители в Търновския регион. Съвременният манастир е една от десетте най–почитани светини на Българската православна църква. Обявен е за национален паметник на културата. Манастирът е действащ, мъжки. Храмовият празник е на 8 ноември.

Днес в Дряновския манастир е учредена и музейна колекция с експонати от всички исторически епохи, включително и находки от неолита, открити в близката пещера Бачо Киро. В манастира се помещава и експозицията „Археология и Възраждане“ на историческия музей на Дряново, която запознава с историческото развитие на Дряновския край и възникването на манастира. Светата обител е един от 100-те национални туристически обекта.

Източници:

https://bit.ly/2EagpN7

https://bit.ly/2vYg0cp

http://www.dobrevci.com/dryanovo-monastry-st-arhangel-mihail/