Асенова крепост

Отдалечена само на 2 км. от Асеновград и издигаща се на 100 м. над река Чая, се намира последната твърдина на Второто българско царство – Асенова крепост.

Тя е изградена върху отвесна варовикова скала с непристъпни склонове на запад. Състои се от външно укрепление и вътрешна крепост. Това, което може да се види днес са останки от крепостта, достигащи до 3 м височина и с дебелина 2.9 м, и църква, датираща от XIII век. Крепостта е известна и под имената Петрич, Стенимахос и Скрибенцион. Името Петрич, разбира се, няма нищо общо с град Петрич, а идва от гръцката дума за камък „петрос“ и означава „каменната крепост“.

Най-ранните археологически находки датират от V-ІV в. пр. Хр., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление тук. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха. Първи писмени сведения за нея намираме в Устава на Бачковския манастир, където е наречена „укрепеното селище Петрич“. През IX век крепостта e преустроена от византийците с цел охрана на Беломорския проход, а по време на Третия кръстоносен поход е превзета от кръстоносците. Крепостта става отново българска територия след Клокотнишката битка през 1230 г., след това за известно време е в ръцете на византийците и окончателно е присъединена към територията на България през 1344 г. при цар Иван Александър, който извършва най-съществени строителни дейности – крепостни стени, феодален замък, 30 помещения и 3 водохранилища. От същото време датира и надпис, издълбан в скалите над крепостта. Той гласи: „В лето 6739 (1231) индикт четвърти, от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град“.

Именно заради този надпис името на крепостта е променено на Асенова крепост, както и името на града, който се е наричал Станимака – на Асеновград. За съжаление, оригиналният надпис в скалите е заличен от станимашките гърци през 1883 г., които негодували срещу твърдението на цар Асен, че е цар на гърците. Преди да се случи това, през 1706 г. френският пътешественик Пол Люкас прави препис на надписа и го издава. Именно по неговия препис е направено копието в скалите, което днес се намира под скалата със заличения надпис. Възстановката е дело на Васил Златарски от 1899 г.

През 1410 г. при нашествието си османците разрушават крепостта и от нея оцелява единствено църквата, която носи името „Света Богородица Петричка“. Тя е първата църква в православния свят с квадратна кула. Поради ограниченото пространство на крепоста, кулата е с двойно предназначение – камбанария и наблюдателница. Църквата е еднокорабна и едноабсидна, има притвор и е изградена на два етажа. Не е ясно предназначението на първия етаж, смята се, че по всяка вероятност той е служил за склад, а на втория е разположен самият православен храм, който функционира от 1991 г., след завършване на цялостната му реставрация. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада, както и частично запазените уникалните стенописи от ХІV в, причисляват храма към най-добрите образци на средновековното българско църковно строителство по нашите земи. Асенова крепост е част от 100-те национални туристически обекта, национален паметник на културата.