Архитектурно-музеен резерват „Царевец“

Крепостта Царевец се намира близо до централната част на старопрестолния град Велико Търново. Възходът и е през Второто Българско царство (1185 г.-1393 г.), когато е била главно укрепление на столицата. Градът е обхващал хълмовете Царевец и Tрапезица. Тук, през 1185 г., в църквата „Св. Димитър“, братята Асен и Петър обявяват края на византийското господство и Търново за столица на България.

Повече от 200 години крепостта е била практически непревземаема, както и център на политическия и културен живот на българската държава. По численост и площ градът е бил сред един от най-големите градове в европейския югоизток. Той получава славата на „трети Рим, втори Константинопол“, наричали го „Богоспасний Търнов- град“, „Великият Търнов“, „Царица на градовете“, „…втори на думи и дела след Цариград“.   

Хълмът Царевец има почти петхилядолетна история. Заселване е датирано още през каменно-медната епоха – 4200 г. преди новата ера.

По-късно, през бронзовата и желязната епоха, селище изграждат траките, а през V-VII век тук се е намирал най-големият византийски град в провинция Долна Мизия – Зикидева. През IX век се създава старобългарско селище, което се разраства и достига до „Великият Търнов“.

Строежът на крепостта започва през XII век, главно на хълма Царевец, където са разположени Царският дворец и Патриаршията и в които е съсредоточена цялата власт и управление. Дебелината на крепостната стена варира от 2,40 м до 3,60 м и е дълга около 2 км. Входовете са били три. Главният е от западната страна и се е състоял от три последователни порти с отбранителни кули. Вторият (Малката порта) свързвал крепостта с Асенова махала и Трапезица, а третият – с Френкхисар.

Дворцовият комплекс е разположен на равна тераса. Простирал се е на площ от 4872 кв. м. и е представлявал добре укрепена вътрешна крепост с дебели стени, бойни кули и два входа. Централният вход се е намирал от северната страна. Великолепна е била украсата на Тронната зала, Дворцовата църква и на личните царски покои.Постройките са били изградени около обширен двор, в центъра на който се е издигала дворцовата църква „Св. Петка“. Тронната зала се е намирала в западната половина на двора

B комплекса са живеели българските владетели с приближените си. В църквата са били положени мощите на св. Петка Търновска и погребани някои от български владетели, управлявали през XIV век. На най-високото място на хълма Царевец е разположена Патриаршията. Тя също е била оградена с крепостни стени и кули. Заемала е площ от 3000 кв. м. В комплекса са се намирали Патриаршеският храм, скрипторият, библиотеката, жилищните и служебни помещения на патриарха и килиите на монасите. Патриаршеският храм „Свето Възнесение Господне“ е разположен в средата на комплекса, като така заема най-високото място на хълма. Той е бил с богата украса отвътре и отвън и с кула-камбанария. В него се пазели мощите на Св. Михаил Воин от Потука, както и на канонизираните за светци български патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III.

Останалата част от крепостта е била плътно застроена – 4 манастира, 22 църкви и над 470 жилищни и стопански постройки, които оформяли квартали, всеки със собствена енорийска църква. Манастирите са представлявали ансамбъл от манастирска църква, монашески килии и вътрешен двор. Жилищата са били няколко вида – малки, каменни надземни жилища и двустайни или многостайни къщи на един или два етажа. Имало е добре изградена улична мрежа с малки площади. През XII-XIV век населението на Царевец е било около 3000-3200 души.

Най-известна е Балдуиновата кула. Това е бойна кула, която е охранявала Френкхисарската порта. Смята се, че тук е бил затворен и намерил смъртта си император Балдуин Фландърски, пленен от цар Калоян през 1205 г. в битката при Одрин

През 1927 г. крепостта Царевец е обявена за народна старина, а през 1964 г. за паметник на културата с национално значение. Включена е и в списъка на 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. 

През 1985 г., в чест на 800-та годишнина от Въстанието на Асен и Петър, е проведено първото представление на аудио-визуалния спектакъл „Звук и светлина“. Това е единственото по рода си представление на целия Балкански полуостров, в което чрез светлина и звук на фона на крепостта се пресъздава цялата бурна и драматична история на средновековния Търновград.

Източници:

http://www.bulgariatravel.org/article/details/15

http://www.velikoturnovo.info/

https://bit.ly/2P7mazy